Постинг
02.04.2010 11:22 -
Малка история с голямо значение
Автор: tarantulaa
Категория: Тя и той
Прочетен: 1995 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2011 18:25
Прочетен: 1995 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 06.03.2011 18:25
Двадесет лева и петдесет стотинки.Десет лева бяха на монети от по 5 и 10 стотинки,събирани в продължение на месец може би.С цената на много лишения Вики всеки ден успяваше да задели по малко.Всеки ден ги броеше по няколко пъти,сякаш се надяваше,че ще станат повече.Грижливо ги беше скрила в малка кутийка в гардероба.Застана до прозореца и се разплака.Дългата й гъста коса се спускаше чак до кръста й.Тя я прибра назад,защото започна да покрива лицето й в резултат на риданията й.Утре е Коледа,а тя все още не беше събрала и половината от парите,които й бяха нужни,за да купи подарък на Борис.Той носеше винаги със себе си джобния часовник,който дядо му му беше подарил точно преди да почине.Това бе най-скъпата вещ за Борис.Но той изваждаше тази вещ рядко от джоба си,защото нямаше верижка,на която да я закрепи.
Вики бе решила да му подари най-подходящата верижка за най-скъпия часовник.Но й трябваха 50 лева за тази цел.Колкото и да се опитваше да скътава по малко,не се получаваше.И бе стигнала само до 20 лева и 50 стотинки.Не можеше да си позволи да не подари подарък на Борис.Всяка Коледа традицията винаги е била такава за тях.Въпросът за нея беше принципен.Реши отново да отиде до магазина за сребро,за да се полюбува на тъй желания подарък за мъжа си.На ъгъла на съседната уличка нещо прикова вниманието й-една бяла хартийка,лепната за стълба-"Купувам коси".Изведнъж нещо я озари.Вики се усмихна широко и прочете адреса.Забърза се натам,почти тичаше.Влезе в малка стаичка,където стоеше възрастна жена с бяла коса и черни дрехи.
-Искам да си продам косата-каза Вики.
-Я да я видя отблизо,ела...Мда...Давам ти 30 лева.Без пазарене,няма да дам повече.
-Съгласна съм!Режете я!
И така Вики взе своите мечтани 30 лева и още веднага отиде да купи подаръка на своя любим Борис.Прибра се и се погледна в огледалото.Нямаше я вече гъстата и дълга коса,с която тя така се гордееше и обичаше толкова много.Ами ако сега Борис спре да я харесва с тази къса коса?Тя се стресна от отварянето на входната врата.Ето-той се прибира.Ами ако сега й се скара,че е съсипала косите си,ако я остави заради глупостта й?
Борис бавно отвори вратата и онемя.
-Не ме гледай така-направих го с голямо желание.Виж какво съм ти взела за Коледа-тя с толкова нежност и чувство подаде малката кутийка,в която прилежно бе положена верижката,че чак се разтрепери от вълнение.Борис без да каже нито дума отвори кутийката и зърна верижката.На лицето му се появи тъжна усмивка,изпълнена с умиление и любов.Той бавно седна на дивана и отново погледна Вики.
-Не ме харесваш така,нали?Продадох косата си,защото исках да ти купя точно тази верижка,знам колко скъп за теб е часовникът и исках да го вадиш гордо от джоба си.Дай да видим как ще му стой,хайде!
Борис посегна и взе от близкото шкафче опакован подарък и го подаде на Вики.Тя го отвори и видя комплект гребени и четки,който така бе искала от толкова време.Бяха прекалено скъпи,за да си ги позволят.Дори се сети как преди време стояха с Борис пред щанда и тя с копнеж гледаше комплекта.
-Аз продадох часовника на дядо си,за да мога да ти купя този комплект,който толкова копнееше да имаш.Защото за мен няма нещо по-скъпо от теб.Предлагам да приберем сега подаръците си за известно време.
Борис се приближи до жена си и я прегърна нежно.
Мъдростите на О"Хенри
Вики бе решила да му подари най-подходящата верижка за най-скъпия часовник.Но й трябваха 50 лева за тази цел.Колкото и да се опитваше да скътава по малко,не се получаваше.И бе стигнала само до 20 лева и 50 стотинки.Не можеше да си позволи да не подари подарък на Борис.Всяка Коледа традицията винаги е била такава за тях.Въпросът за нея беше принципен.Реши отново да отиде до магазина за сребро,за да се полюбува на тъй желания подарък за мъжа си.На ъгъла на съседната уличка нещо прикова вниманието й-една бяла хартийка,лепната за стълба-"Купувам коси".Изведнъж нещо я озари.Вики се усмихна широко и прочете адреса.Забърза се натам,почти тичаше.Влезе в малка стаичка,където стоеше възрастна жена с бяла коса и черни дрехи.
-Искам да си продам косата-каза Вики.
-Я да я видя отблизо,ела...Мда...Давам ти 30 лева.Без пазарене,няма да дам повече.
-Съгласна съм!Режете я!
И така Вики взе своите мечтани 30 лева и още веднага отиде да купи подаръка на своя любим Борис.Прибра се и се погледна в огледалото.Нямаше я вече гъстата и дълга коса,с която тя така се гордееше и обичаше толкова много.Ами ако сега Борис спре да я харесва с тази къса коса?Тя се стресна от отварянето на входната врата.Ето-той се прибира.Ами ако сега й се скара,че е съсипала косите си,ако я остави заради глупостта й?
Борис бавно отвори вратата и онемя.
-Не ме гледай така-направих го с голямо желание.Виж какво съм ти взела за Коледа-тя с толкова нежност и чувство подаде малката кутийка,в която прилежно бе положена верижката,че чак се разтрепери от вълнение.Борис без да каже нито дума отвори кутийката и зърна верижката.На лицето му се появи тъжна усмивка,изпълнена с умиление и любов.Той бавно седна на дивана и отново погледна Вики.
-Не ме харесваш така,нали?Продадох косата си,защото исках да ти купя точно тази верижка,знам колко скъп за теб е часовникът и исках да го вадиш гордо от джоба си.Дай да видим как ще му стой,хайде!
Борис посегна и взе от близкото шкафче опакован подарък и го подаде на Вики.Тя го отвори и видя комплект гребени и четки,който така бе искала от толкова време.Бяха прекалено скъпи,за да си ги позволят.Дори се сети как преди време стояха с Борис пред щанда и тя с копнеж гледаше комплекта.
-Аз продадох часовника на дядо си,за да мога да ти купя този комплект,който толкова копнееше да имаш.Защото за мен няма нещо по-скъпо от теб.Предлагам да приберем сега подаръците си за известно време.
Борис се приближи до жена си и я прегърна нежно.
Мъдростите на О"Хенри
Търсене
За този блог
Гласове: 34
