Постинг
07.09.2012 09:12 -
Всеотдайността се наказва
Съжалявам. Толкова съжалявам, че съм възпитана така. От опит вече знам, че да се отдадеш изцяло на някого, ще ти струва много скъпо. Това няма да остане безнаказано. Всеотдайността и любовта се наказват. В началото това са страхотни качества, които се ценят, но след време се обръщат срещу теб. И когато не си готов да поемеш последствията, оставаш наранен. Започвам да изпитвам вина за това, че обичам толкова силно. Чувствам се глупаво и неестествено, сякаш съм единствената"ненормална" на планетата, която е влюбена. И не че съм единствената, просто се чувствам така. Толкова ли е погрешно да включвам винаги в плановете си (блзки и далечни) човека, когото обичам? Толкова ли е погрешно да имам нужда от него? Толкова ли е погрешно да искам да бъда обичана? И защо когато някой ми дава нещо от себе си, после се тупа в гърдите и непрекъснато ми напомня какви жертви прави за мен, как това доказва колко погрешни са моите действия, в сравнение с неговите. Щом обичаш някого, трябва да се раздаваш докрай, без да мислиш в замяна на това какво би получил. Проблемът е, че аз винаги гледам през моите очи. Как аз бих постъпила в дадена ситуация. И тъй като аз свързвам всичко с човека, когото обичам, явно това му идва в повече и тук вече се разминаваме. Защото моите интереси, моите желания, моите мисли, моите цели и стремежи са изцяло свързани с него. Звучи обсебващо, знам това. Но аз самата не съм обсебваща само защото съм всеотдайна, само защото животът промени посоката си откакто го срещнах. И колкото и да е болезнено, аз съм щастлива. Щастлива съм, защото сега поне имам посока, имам цел. За мен няма по-голяма празнина от безцелното лутане и търсене на пътя.
Аз знам,че допускам много грешки - кой не го прави? В мен се създава впечатление, че е погрешно да се отдавам изцяло, че е погрешно да мисля не като за "мен", а като за "нас", че е погрешно да се чувствам половинката на едно цяло. И понеже човек се учи от грешките си, би трябвало да спра всичко това. Което значи да изневеря на себе си, да се правя на човек, какъвто не съм.
Аз знам,че допускам много грешки - кой не го прави? В мен се създава впечатление, че е погрешно да се отдавам изцяло, че е погрешно да мисля не като за "мен", а като за "нас", че е погрешно да се чувствам половинката на едно цяло. И понеже човек се учи от грешките си, би трябвало да спра всичко това. Което значи да изневеря на себе си, да се правя на човек, какъвто не съм.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34
