Постинг
05.03.2010 15:13 -
Поредната греда...
Оказва се,че съм на 25 години,а все още не съм изпитвала онова чувство.Онова чувство,което отричам поради простата причина,че никога не съм го чувствала.И не го казвам с някакво съжаление и потрес,смятам го за факт от живота си и толкова.И сега като се върна назад във времето и погледна естеството на връзките,които съм имала,разбирам,че е нямало как да изпитам това чувство.Говоря за любовта.
А и как да стане-първото момче,с което имах връзка беше 2 години по-малко от мен.Когато правихме секс,и на двамата ни беше за пръв път,но въпреки това за мен си беше един много важен етап.Бях на 16 години,нищо не разбирах нито от секс,нито от любов и чувства.Връзката ни беше"хлапашка"както и да го погледнеш-а и нормално на тази възраст.Разделихме се след година и нещо,не живеехме в един град,това ни раздели,въпреки че бяхме близо.Следващото момче имаше проблем с алкохола.Аз все още бях тийнейджърка и много неща не можех да проумея и да преценя.Но много бях се увлякла по него.За мен той беше необходимост в сивото ежедневие.И въпреки че така и не правихме секс,връзката за мен си беше доста силна.Но с течение на времето започна да ме разяжда.Той постоянно пиеше,а аз постоянно бях до него и исках да се промени.Но той разбира се не се промени каквото и да правех аз.Разделихме се едва след няколко месеца.Много тежко ми беше,но сега като се сетя-ми е смешно. Следващото момче,с което се запознах може би ме въведе по-навътре в нещата.Бяхме заедно няколко месеца,в началото имах съмнения,че съм влюбена,защото всичко беше много хубаво и взаимно.Само че като всяка връзка началото е добро,но после всичко се променя.Доста бързо загубих чувствата си и разбрах,че щом е така,нямало е как да съм го обичала.Разделихме се и с него,причина нямаше конкретна,просто твърде бързо си омръзнахме.Или поне той на мен.Накрая аз вече не исках да правя каквито и да е компромиси и той не харесваше това.Приключих и с него.Следващото момче,с което се запознах ми взе тотално акъла.Но разбира се имаше едно голямо "НО".Той пък имаше проблем с наркотиците.Не беше на помпа,не се боцкаше,но взимаше други боклуци,което не е по-малко лошо.Но никога не бях изпитвала такива силни чувства.Впоследствие разбрах,че не е било любов,а силно увлечение.С течение на времето той започна да ми обръща все по-малко внимание,само гледаше как да се напуши с приятелите си или да се нашмърка,за да"му е по-яко".А мен не ме влечаха тези неща и много страдах.Всичките ми приятели само ми повтаряха"зарежи го,ще пропаднеш и ти покрай него,той не те заслужава".Но аз не-колкото повече ме отблъскваше той-аз толкова повече исках да съм с него.Е,дойде моментът,в който той не ме потърси за пореден път.И аз също не му се обадих.Казвах си"какво ми има,защо все на такива попадам?Аз не съм нито пропаднала,нито глупава,нито грозна..."Появи се следващия след доста време.Вече бях попораснала и знаех какво искам от живота.или поне така си мислех.Точно като се развиха нещата,той замина на бригада.Знаех,че след няколко месеца ще се върне,но пак се чувствах зле.Аз все жадувах за внимание и все не можех да го получа.Върна се от бригадата,дочаках го,но нещата не бяха същите.Той се беше променил,поне според мен.Стана груб,приемаше ме за даденост,все се карахме.Не издържахме дълго-само няколко месеца и се разделихме.След половин година се запознах и със следващото си разочарование.Той даваше вид,че много ме харесва,но често правеше неща,които доказваха обратното.Кроеше едни планове за бъдещето ни...Искаше да живеем заедно,което много ме ласкаеше,защото беше първият мъж,който ми го е предлагал.Бях се настроила,постоянно за това говорехме.Но той все чакаше да му се обадят да започне работа и така с месеци се проточи работата.Аз трябваше да се съобразя с него,да си намеря подходяща работа,чаках само него да каже къде ще се настаним,за да си намеря работа в този район.Но разбира се не се получиха нещата.Той се отказа и аз пак останах сама.Накрая вече си мислих,че причината е в мен,но не можех да си го обясня.Станах вече по-голяма,сега вече започнах да искам сериозна връзка с продължение,но...Последният мъж,с когото се запознах...беше в една дискотека.Аз за пръв път бях решила от много време да разпусна с приятелки.В дискотеката го видях и много ми допадна.Започнах да танцувам с него,всичко беше много добре,но като излязохме навън,се оказа,че не е българин.Грам не ми разбираше,нито аз на него.Оказа се,че е турчин.А аз колкото и лошо да звучи никога не съм искала да имам нещо общо с някой от тях.То е защото светогледът им е коренно различен от нашия,религията им е различна.Казах си-е,да разбира се-нали аз го привлякох,нямаше начин да няма някаква пречка.Но преглътнах предразсъдъците си и започнахме да излизаме.В началото беше интересно,с мим ики и жестове се разбирахме,с рисунки и малко думички от речника в интернет.Но с течение на времето разбрах,че няма да се получи.Аз имам нужда от пълноценна връзка.В края на деня например като се видим да му разкажа как е минал,той да ми сподели проблемите си.Но не-ние си общуваме като двама малоумни.А и дори да пренебрегна този факт,има други пречки-след няколко месеца той се прибира в Турция и няма да се връща.Как човек да вярва в любовта?
А и как да стане-първото момче,с което имах връзка беше 2 години по-малко от мен.Когато правихме секс,и на двамата ни беше за пръв път,но въпреки това за мен си беше един много важен етап.Бях на 16 години,нищо не разбирах нито от секс,нито от любов и чувства.Връзката ни беше"хлапашка"както и да го погледнеш-а и нормално на тази възраст.Разделихме се след година и нещо,не живеехме в един град,това ни раздели,въпреки че бяхме близо.Следващото момче имаше проблем с алкохола.Аз все още бях тийнейджърка и много неща не можех да проумея и да преценя.Но много бях се увлякла по него.За мен той беше необходимост в сивото ежедневие.И въпреки че така и не правихме секс,връзката за мен си беше доста силна.Но с течение на времето започна да ме разяжда.Той постоянно пиеше,а аз постоянно бях до него и исках да се промени.Но той разбира се не се промени каквото и да правех аз.Разделихме се едва след няколко месеца.Много тежко ми беше,но сега като се сетя-ми е смешно. Следващото момче,с което се запознах може би ме въведе по-навътре в нещата.Бяхме заедно няколко месеца,в началото имах съмнения,че съм влюбена,защото всичко беше много хубаво и взаимно.Само че като всяка връзка началото е добро,но после всичко се променя.Доста бързо загубих чувствата си и разбрах,че щом е така,нямало е как да съм го обичала.Разделихме се и с него,причина нямаше конкретна,просто твърде бързо си омръзнахме.Или поне той на мен.Накрая аз вече не исках да правя каквито и да е компромиси и той не харесваше това.Приключих и с него.Следващото момче,с което се запознах ми взе тотално акъла.Но разбира се имаше едно голямо "НО".Той пък имаше проблем с наркотиците.Не беше на помпа,не се боцкаше,но взимаше други боклуци,което не е по-малко лошо.Но никога не бях изпитвала такива силни чувства.Впоследствие разбрах,че не е било любов,а силно увлечение.С течение на времето той започна да ми обръща все по-малко внимание,само гледаше как да се напуши с приятелите си или да се нашмърка,за да"му е по-яко".А мен не ме влечаха тези неща и много страдах.Всичките ми приятели само ми повтаряха"зарежи го,ще пропаднеш и ти покрай него,той не те заслужава".Но аз не-колкото повече ме отблъскваше той-аз толкова повече исках да съм с него.Е,дойде моментът,в който той не ме потърси за пореден път.И аз също не му се обадих.Казвах си"какво ми има,защо все на такива попадам?Аз не съм нито пропаднала,нито глупава,нито грозна..."Появи се следващия след доста време.Вече бях попораснала и знаех какво искам от живота.или поне така си мислех.Точно като се развиха нещата,той замина на бригада.Знаех,че след няколко месеца ще се върне,но пак се чувствах зле.Аз все жадувах за внимание и все не можех да го получа.Върна се от бригадата,дочаках го,но нещата не бяха същите.Той се беше променил,поне според мен.Стана груб,приемаше ме за даденост,все се карахме.Не издържахме дълго-само няколко месеца и се разделихме.След половин година се запознах и със следващото си разочарование.Той даваше вид,че много ме харесва,но често правеше неща,които доказваха обратното.Кроеше едни планове за бъдещето ни...Искаше да живеем заедно,което много ме ласкаеше,защото беше първият мъж,който ми го е предлагал.Бях се настроила,постоянно за това говорехме.Но той все чакаше да му се обадят да започне работа и така с месеци се проточи работата.Аз трябваше да се съобразя с него,да си намеря подходяща работа,чаках само него да каже къде ще се настаним,за да си намеря работа в този район.Но разбира се не се получиха нещата.Той се отказа и аз пак останах сама.Накрая вече си мислих,че причината е в мен,но не можех да си го обясня.Станах вече по-голяма,сега вече започнах да искам сериозна връзка с продължение,но...Последният мъж,с когото се запознах...беше в една дискотека.Аз за пръв път бях решила от много време да разпусна с приятелки.В дискотеката го видях и много ми допадна.Започнах да танцувам с него,всичко беше много добре,но като излязохме навън,се оказа,че не е българин.Грам не ми разбираше,нито аз на него.Оказа се,че е турчин.А аз колкото и лошо да звучи никога не съм искала да имам нещо общо с някой от тях.То е защото светогледът им е коренно различен от нашия,религията им е различна.Казах си-е,да разбира се-нали аз го привлякох,нямаше начин да няма някаква пречка.Но преглътнах предразсъдъците си и започнахме да излизаме.В началото беше интересно,с мим ики и жестове се разбирахме,с рисунки и малко думички от речника в интернет.Но с течение на времето разбрах,че няма да се получи.Аз имам нужда от пълноценна връзка.В края на деня например като се видим да му разкажа как е минал,той да ми сподели проблемите си.Но не-ние си общуваме като двама малоумни.А и дори да пренебрегна този факт,има други пречки-след няколко месеца той се прибира в Турция и няма да се връща.Как човек да вярва в любовта?
Търсене
За този блог
Гласове: 34
