Постинг
25.02.2010 14:56 -
Колебание
Когато човек има колебания във вземането на решения,винаги възниква въпросът"правилно ли постъпвам".Жалкото е,че никога не знаем отговора преди да сме взели решението.Оттам идва именно човешкото у нас.Та ако не грешим как ще се учим?
На прага съм да взема едно не толкова съдбоносно решение,но аз съм човек на премерените действия,на логичните постъпки...или по-скоро ми се иска да съм такава.Случва се точно обратното-какъвто и избор да направя в живота си,без значение дали става въпрос за нещо важно или не,винаги се появява "червейчето на съмнението".То започва да човърка и без това обърканата ми душа и не ми позволява да погледна обективно на проблема.А може би то е моето извинение за взетото от мен решение.Винаги съм била объркана не само във взимането на решения,но и във всичко останало.Толкова лошо мое качество...вечно колебание.А за какво?Как ми се иска някой ден да се събудя и да си кажа"Аз днес ще направя това и това без капка колебание,просто защото така искам".Ето,че свободата на действие е много ценно качество,което не всеки притежава.
Когато стоя пред дилема,постоянно ме изяжда онова вътрешно чувство,че каквото и да избера,ще съжалявам.Не мога и не искам да повярвам,че аз-на 25 години,се чувствам толкова несигурна и объркана.Обзема ме ярост,ненавист към тази слабост.Та аз дори не мога да си обясня защо е така.На тази възраст би трябвало да съм решителна,предприемчива,смела.И в същото време се поглеждам отстрани-вечният страх от провал ми пречи да изпитам истинските си чувства,пречи ми да продължавам право напред.И знам,че всичко е вътре в мен.Там,дълбоко е ключът от тази моя заключена стая,която би отворила вратата към истинския свят,към реалните неща и към мен самата.А колко ли дълбоко се крие ключът-ще разбера сама.Рано или късно.
На прага съм да взема едно не толкова съдбоносно решение,но аз съм човек на премерените действия,на логичните постъпки...или по-скоро ми се иска да съм такава.Случва се точно обратното-какъвто и избор да направя в живота си,без значение дали става въпрос за нещо важно или не,винаги се появява "червейчето на съмнението".То започва да човърка и без това обърканата ми душа и не ми позволява да погледна обективно на проблема.А може би то е моето извинение за взетото от мен решение.Винаги съм била объркана не само във взимането на решения,но и във всичко останало.Толкова лошо мое качество...вечно колебание.А за какво?Как ми се иска някой ден да се събудя и да си кажа"Аз днес ще направя това и това без капка колебание,просто защото така искам".Ето,че свободата на действие е много ценно качество,което не всеки притежава.
Когато стоя пред дилема,постоянно ме изяжда онова вътрешно чувство,че каквото и да избера,ще съжалявам.Не мога и не искам да повярвам,че аз-на 25 години,се чувствам толкова несигурна и объркана.Обзема ме ярост,ненавист към тази слабост.Та аз дори не мога да си обясня защо е така.На тази възраст би трябвало да съм решителна,предприемчива,смела.И в същото време се поглеждам отстрани-вечният страх от провал ми пречи да изпитам истинските си чувства,пречи ми да продължавам право напред.И знам,че всичко е вътре в мен.Там,дълбоко е ключът от тази моя заключена стая,която би отворила вратата към истинския свят,към реалните неща и към мен самата.А колко ли дълбоко се крие ключът-ще разбера сама.Рано или късно.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34
